ДОКИПЯ̀ВА МИ несв.; докипѝ ми, мин. св. докипя̀ ми, св., непрех. Разг. Обхваща ме изведнъж силно чувство на гняв, на негодувание; прикипява ми. По някой път така ми докипява, че едвам се сдържам да не го наругая.
